Съвети

Овчарската торбичка

Едно растение, което не е отровно, но въпреки това е вредно за конете - ето няколко думи за нея Едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стъблата най-често са единични, прости или разклонени. Стъбловидните листа са последователни, продълговати, приседнали. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много семена. Цъфти през април-август.
Расте като плевел и бурен по тревисти места из цялата страна до 2000 м надморска височина.


МЕНЮТО НА КОНЕТЕ

Конете приемат главно груби, концентрирани и сочни фуражи. От грубите фуражи най-предпочитано е ливадното, детелиновото и люцерновото сено. Работните коне се хранят през лятото на пасището или в помещенията – с окосена трева (по 20–50 кг при лека и умерена натовареност).
В началото на сезона бобовите треви се смесват със слама, за да не предизвикат колики.
От концентрираните храни най-често се хранят с овес, също с царевица, ечемик и др. Подходящи са шротът и кюспето от слънчоглед и лен.
Не се дават памуково и репично кюспе и шрот.


Тежковозни коне

Лятно време основната храна на младите коне извън тренинг се явява тревата на изкуствените или естествени пасища, допълнително им дават 4 - 5 кг концентриран фураж. С бобово и ливадно сено ги хранят в равно количество.За увеличение съдържанието на фосфор им дават пшенични трици и костно брашно.Значително повишават пълноценността на рациона морковите, тревното брашно, пшеничните трици, покълнало зърно и костно брашно.
Като навършат въъзраст от възраст 2,5 в стопанствата се провеждат първите изпитания на младите тежковозни коне на скорост при движение на тръс, ходом и теглителна издържливост (на ограничена дистанция от 100 метра)Конете на 3 годишна възраст и по - стари в течение на цялата година до началото нао подготовката им за изпитанията ежедневно като тренинг ги използват за работа в селското стопанство. Ако няма такава възможност, то конете ежедневно се тренират на променлив алюр (ходом - тръс)със сила на тягата 30 - 40 кг, на дистанция не по - малка от 6 км. на ден. Заключителната тренировка за изпитанията на конете на 3 годишна възраст и по - стари, се провежда в течение на 2 месеца.


Лекуване копита

Пукнатините в роговата стена на копито са доволно често явление. Причините за възникването им могат да бъдат различни : сух рог , притискане на копитото, неправилна постановка на крайниците ,къси подкови , неправилно подрязване , използване на дебели клинци при слаби стени , прекомерно изтриване на роговата стена .Лечението на пукнатините е наложително , защото при тях се поразяват чувствителни тъкани , възникват усложнения , съпроводени с окуцяване.

За лечение на подобни увреждания в чужбина например , предлагат използването на полимери и фибростъкло .Метода с използване на втвърдяващи се на въздуха полимери е прост , а същевременно ефективен и икономичен , тъй като залепването на пукнатините предотвратява инфектиране на меките тъкани , икономисва средства и сили на ветеринарните специалисти. За потвърждение на това по - долу привеждаме методика на разтворим при стайна температура акрилово вещество «Стеллон Рапид», за който съобщават индийските автори П. Сахаи и Л. Дапса Съгласно тази методика куцащият кон с пукнатина в копитната стена , например в лицевата част на копитото , го освобождават от работа , разковават го , изчистват копитото , и подготваят пукнатината за залепване с пластична материя. След това в течение на следващите 3 дни , два пъти в денонощието го потапят в топъл антисептичен разтвор. Състоянието на коня , благодарение на постепенното намаляване на болката в копитото се подобрява.След това приготваят препарата - акрилен прах , разреждат го до желеподобно състояние в специален разтворител. С препарата затварят пукнатината.След 20 минути препаратът се втърдява , здраво съединявайки се с копитната стена. Коня го прибират в конюшнята и след пет дни го изписват от клиниката. както показва огледа на коня след месец след залепването на копитото , акрилното вещество продължава да стои здраво свързано с роговата стена , никакви усложнения в чувствителните тъкани на копитото няма , куцане съвсем не се забелязва. Авторите на стат.тията обясняват високана ефективност на акрилното вещество с много ниската му екзотермична реакция при използване , а също и бързото му топене и втвърдяване . В заключение е необходимо да добавим , че този прогресивен метод за лечение на копита трябва да намери широко разпространение и в нашата страна . А това обезателно ще насочи усилията на научните сътрудници , работници от промишлеността и снабдители към производството на родни препарати , подобни на «Стеллон Рапид», удовлетворящи търсенето.


Бурзит

Нещо полезно и интересно.
При конете често се срещат недостатъци, които представляват отклонение от нормалната форма на развитие на отделни части на тялото.Тези недостатъци могат да бъдат както вродени, така и придобити.Вродените се унаследяват от родителите и не могат да се премахнат, а придобитите възникват в резултата на заболявания и имат патологичен характер, но могат да се лекуват.
Един доста често срещан недостатък при спортните и работните коне е бурзита.Той може да засегне както преден крайник, така и заден.Бурзит образуван на предния крайник се нарича желвак (бурзит на олекранона).Той поразява лакътната бурза.Представлява повърхностно възплаение на подкожната лакътна бурза вследствие на травма или неправилно използване.Получава се торбичка, изпълнена със серозна течност, гной или фибрин.Често този вид бурзит преминава в хронична форма - изчезва и след време пак се появява.
Бурзит, който се е образувал на задния крайник се нарича пипках (бурзит на калканеуса).Този бурзит поразява скакателната става.Има възпаление на бурзити (подкожната или сухожиланата) в областта на калканеуса.Причните могат да бъдат многообразни, но най-често са хронични и механични въздействия.Външно се наблюдава овална подутина , която затруднява движението.Прогнозата при асептичните бурзити е благоприятна.
Бурзитите се лекуват с много търпение, доста продължително време.Ако са по-големи наболяват, но иначе не пречат на коня, но загрозяват екстериора му.Лекуват се като се правят компреси или мястото се маже с с лекарствени препарати (например Хепаринуидиум, Антифлегмин, Рефреграс и др).Има резултат.Първоначално “топката” се смалява и накрая почти изчезва.Остава съсвсем лек “белег” - разтегната кожа, но тя почти не си личи.


1 до 5 общо 7   Предишна     Следваща