Едно растение, което не е отровно, но въпреки това е вредно за конете - ето няколко думи за нея Едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стъблата най-често са единични, прости или разклонени. Стъбловидните листа са последователни, продълговати, приседнали. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много семена. Цъфти през април-август.
Расте като плевел и бурен по тревисти места из цялата страна до 2000 м надморска височина.
Конете приемат главно груби, концентрирани и сочни фуражи. От грубите фуражи най-предпочитано е ливадното, детелиновото и люцерновото сено. Работните коне се хранят през лятото на пасището или в помещенията – с окосена трева (по 20–50 кг при лека и умерена натовареност).
В началото на сезона бобовите треви се смесват със слама, за да не предизвикат колики.
От концентрираните храни най-често се хранят с овес, също с царевица, ечемик и др. Подходящи са шротът и кюспето от слънчоглед и лен.
Не се дават памуково и репично кюспе и шрот.
Лятно време основната храна на младите коне извън тренинг се явява тревата на изкуствените или естествени пасища, допълнително им дават 4 - 5 кг концентриран фураж. С бобово и ливадно сено ги хранят в равно количество.За увеличение съдържанието на фосфор им дават пшенични трици и костно брашно.Значително повишават пълноценността на рациона морковите, тревното брашно, пшеничните трици, покълнало зърно и костно брашно.
Като навършат въъзраст от възраст 2,5 в стопанствата се провеждат първите изпитания на младите тежковозни коне на скорост при движение на тръс, ходом и теглителна издържливост (на ограничена дистанция от 100 метра)Конете на 3 годишна възраст и по - стари в течение на цялата година до началото нао подготовката им за изпитанията ежедневно като тренинг ги използват за работа в селското стопанство. Ако няма такава възможност, то конете ежедневно се тренират на променлив алюр (ходом - тръс)със сила на тягата 30 - 40 кг, на дистанция не по - малка от 6 км. на ден. Заключителната тренировка за изпитанията на конете на 3 годишна възраст и по - стари, се провежда в течение на 2 месеца.
Пукнатините в роговата стена на копито са доволно често явление. Причините за възникването им могат да бъдат различни : сух рог , притискане на копитото, неправилна постановка на крайниците ,къси подкови , неправилно подрязване , използване на дебели клинци при слаби стени , прекомерно изтриване на роговата стена .Лечението на пукнатините е наложително , защото при тях се поразяват чувствителни тъкани , възникват усложнения , съпроводени с окуцяване.
За лечение на подобни увреждания в чужбина например , предлагат използването на полимери и фибростъкло .Метода с използване на втвърдяващи се на въздуха полимери е прост , а същевременно ефективен и икономичен , тъй като залепването на пукнатините предотвратява инфектиране на меките тъкани , икономисва средства и сили на ветеринарните специалисти. За потвърждение на това по - долу привеждаме методика на разтворим при стайна температура акрилово вещество «Стеллон Рапид», за който съобщават индийските автори П. Сахаи и Л. Дапса Съгласно тази методика куцащият кон с пукнатина в копитната стена , например в лицевата част на копитото , го освобождават от работа , разковават го , изчистват копитото , и подготваят пукнатината за залепване с пластична материя. След това в течение на следващите 3 дни , два пъти в денонощието го потапят в топъл антисептичен разтвор. Състоянието на коня , благодарение на постепенното намаляване на болката в копитото се подобрява.След това приготваят препарата - акрилен прах , разреждат го до желеподобно състояние в специален разтворител. С препарата затварят пукнатината.След 20 минути препаратът се втърдява , здраво съединявайки се с копитната стена. Коня го прибират в конюшнята и след пет дни го изписват от клиниката. както показва огледа на коня след месец след залепването на копитото , акрилното вещество продължава да стои здраво свързано с роговата стена , никакви усложнения в чувствителните тъкани на копитото няма , куцане съвсем не се забелязва. Авторите на стат.тията обясняват високана ефективност на акрилното вещество с много ниската му екзотермична реакция при използване , а също и бързото му топене и втвърдяване . В заключение е необходимо да добавим , че този прогресивен метод за лечение на копита трябва да намери широко разпространение и в нашата страна . А това обезателно ще насочи усилията на научните сътрудници , работници от промишлеността и снабдители към производството на родни препарати , подобни на «Стеллон Рапид», удовлетворящи търсенето.
Нещо полезно и интересно.
При конете често се срещат недостатъци, които представляват отклонение от нормалната форма на развитие на отделни части на тялото.Тези недостатъци могат да бъдат както вродени, така и придобити.Вродените се унаследяват от родителите и не могат да се премахнат, а придобитите възникват в резултата на заболявания и имат патологичен характер, но могат да се лекуват.
Един доста често срещан недостатък при спортните и работните коне е бурзита.Той може да засегне както преден крайник, така и заден.Бурзит образуван на предния крайник се нарича желвак (бурзит на олекранона).Той поразява лакътната бурза.Представлява повърхностно възплаение на подкожната лакътна бурза вследствие на травма или неправилно използване.Получава се торбичка, изпълнена със серозна течност, гной или фибрин.Често този вид бурзит преминава в хронична форма - изчезва и след време пак се появява.
Бурзит, който се е образувал на задния крайник се нарича пипках (бурзит на калканеуса).Този бурзит поразява скакателната става.Има възпаление на бурзити (подкожната или сухожиланата) в областта на калканеуса.Причните могат да бъдат многообразни, но най-често са хронични и механични въздействия.Външно се наблюдава овална подутина , която затруднява движението.Прогнозата при асептичните бурзити е благоприятна.
Бурзитите се лекуват с много търпение, доста продължително време.Ако са по-големи наболяват, но иначе не пречат на коня, но загрозяват екстериора му.Лекуват се като се правят компреси или мястото се маже с с лекарствени препарати (например Хепаринуидиум, Антифлегмин, Рефреграс и др).Има резултат.Първоначално “топката” се смалява и накрая почти изчезва.Остава съсвсем лек “белег” - разтегната кожа, но тя почти не си личи.
Здравейте приятели на конете и конния спорт!В няколко последователни статии ще бъде направен опит за представяне на най-често срещаните заболявания при коне използвани за любителска езда и за състезание. Преди да преминем към конкретните заболявания ще бъде разяснено как изглежда здравия кон. Всеки кон в нормално физиологично състояние притежава блестящ поглед , гладка и лъскава кожа, подвижност на ушите. При поява на някакъв тип заболяване се проявяват следните промени: унилост, липса на апетит, треперене на мускулите, замъгляване на погледа и повишаване на телесната температура. Преди представянето на самите най-често срещани заболявания ще представим най- използваните медикаменти. За борба със заразните заболявания се използват антибиотици. Тези лекарства имат свойството да убиват болестотворните микроорганизми. Те биват: антибиотици с широк и тесен спектър на действие. За ползотворно лечение е много важно да бъде избран правилният антибиотик, което се постига с направата на антибиотикограма. Безразборното използване на антибиотици довежда до резистентност на микроорганизмите. При липса на ефективност на един вид антибиотик може да бъде подменен с друг. Втора група медикаменти използвани при конете са кортикостероидните препарати. Те имат противовъзпалително действие. Те не действат директно против болката, а ограничават възпалителната реакция на организма. Прилагат се в комбинация с антибиотици , защото самостоятелното им прилагане води до снижаване на имунитета. Трета група използвани медикаменти са нестероидните противовъзпалителни средства. Характерното при тях е ,че притежават болкоуспокояващо, противовъзпалително и противотемпературно действие. Много са популярни при лечение на спортните коне, но трябва да се прилагат с внимание тъй като имат странични ефекти върху храносмилателната система. След тези въвеждащи пояснения в следващите статии ще бъдат представени самите най-често срещани заболявания при конете.
РЕСПИРАТОРНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Едни от най-често срещаните заболявания при конете са страданията на дихателната система /респираторни заболявания/. Предотвратяване на респираторните заболявания се извършва като се избягват инфекциите и се осигурява чист въздух на конете. Обикновено болестите на дихателната система се пренасят по въздушен път. Аерогенното заразяване става чрез капчици отделящи се при кихане и кашляне от болните животни. За предизвикване на заболяване не е задължително да има контакт между болни и здрави коне. Причинителите могат да бъдат разнасяни на стотици метри от вятъра. В тази връзка задължително мероприятие за предпазване от този тип инфекции е ваксинирането на конете. Ефекта от ваксинирането се повлиява от извършването по правилна схема. В България се извършват ваксинации против грип и ринопневмонит два пъти годишно през интервал от 6 месеца. На интервенция подлежат всички кончета навършили 6 месечна възраст. За да бъде висока ефективността от тези профилактични мероприятия трябва да бъде регламентирано придвижването и събирането на много коне на едно място. /състезания, изложби, ауксиони/.
ТРАНСПОРТИРАНЕ
Следващият много важен момент осигуряващ добро здравословно състояние на спортните коне е правилния начин на транспортиране. Голяма част от конете изпитват затруднения при качване на специализираните превози. Това затруднение може да бъде предотвратено по следния начин : приучаване към превоз в много ранна възраст. Много подходящ момент в този аспект е поставянето на подобни на каравани макети в пасбищата където се отглеждат младите животни. Вътре в тях се поставя концентриран фураж , и младите животни по много спокоен начин се приучават да влизат и излизат от подобните на каравани съоръжения, което в по късен период намалява затрудненията при транспортирането на конете.Задължително условие при транспортирането е превозното средство да бъде застлано с най подходящ материал / опилки, дървени стърготини / понеже много добре попиват урината и могат много лесно да бъдат почиствани. При транспорта е задължително поенето с вода на всеки 3-4 часа. При много горещо време и загуба на много течности е наложително предоставянето на електролити. При много дълго пътуване и при рязка промяна на времето е възможно и прилагането на антибиотични средства.
ВИРУСЕН АРТЕРИТ
Едно от разпространените заболявания при конете е Вирусния артериит. Заболяването представлява силно заразно вирусно заболяване в целия свят. Заболеваеваемостта е висока , но смъртността е ниска. Проявените признаци са следните : повишаване на температурата , понижаване на апетита, отоци на крайниците и гръдната стена и възпаление на конюнктивите. При бременни кобили могат да се проявят и аборти. Жребци преболедували от вирусен артерит дълго време могат да останат заразаносители. Инфекцията се придава по въздушно капков път, както и при полови контакти с жребец инфектиран с вирусен артерит. Лечението е симптоматично. Профилактиката се осъществява по следния начин: изследване на всички жребци и кобили използвани за разплод и ваксинирани с ваксина с названието ARTEVAC. Тези мероприятия довеждат до понижаване риска от горе споменатото заболяване.
РИНОПНЕВМОНИТ
В тази статия ще ви запознаем с много често срещано заболяване при конете. Става въпрос за ринопневмонит. Болестта се причинява от херпес вирус тип 1 и 4. инкубационният период е до 14 дни. Първите признаци на заболяването са повишаване на температурата , угнетеност , липса на апетит и серозни изтечения от носа. При бременните кобили се проявяват абортипоради умиране на плода. В някои случаи се раждатнежизненоспособни кончета. В някои случаи се проявява нервни признаци и куцота. Заболяването се предава по въздушно-капков път.специфично лечение не съществува. Използва се симптоматично лечевие. Като профилактично средство се използват различни ваксини комбинирани против грип и ринопневмонит.
МИТ
В тази статия ще ви представим едно заболяване , което засяга освен спортните коне така и коне отглеждани в репродуктивни конеферми. Става въпрос за инфекциозното заболяване мит. Този тип страдание е характерно за конете в млада възраст. Веднъж преболедувалите коне придобиват доживотен имунитет. Причинителят на мита е нормален обитател на носоглътката. При подходящи условия неговата патогенност се увеличава и предизвиква горепосоченото страдание. Първите признаци са следните: повишаване на температурата, кашлица и котарално-гнойни изтечения от носа. Възпаляват се подчелюстните лимфни възли. В някои случаи се засягат задглътачните и околоушни лимфни възли. Понякога се наблюдава абсцедиране на засегнатите лимфни възли. Лечението е симптоматично. Осигурява се високо витаминна храна и се изолират болните животни. В някои държави се използва и специфична ваксина.
ЛАМИНИТ
Заболяване довеждащо до временна или постоянна невъзможност за извършване на спортна дейност е ламинита. Страданието представлява възпаление на меките тъкани /ламели/ намиращи се между копитото и копитната кост. Проявява се в две форми- остра и хронична. При острата форма се проявяна високостепенна куцота и затруднения в движенията. По често са засегнати предните крайници. Общата телест.на температура и температурата на копитата е повишена. Общото състояние на животното е влошено. При хроничната форма се наблюдават временни обострения проявяващи се с куцота. Причините са разнообразни : алергични , хранителни аномалии, механични и злоупотреба с медикаменти. Мерките които трябва да се предприемат са следните : коригиране на храненето, използване на нспв/нестериоидни препарати/, охлаждаве на копитата особенно в първите няколко дни. За подобряване на кръвоснабдяването на копитото се прилагат ацетопрамазин и аспирин. Конете се разковават и се поставят на дълбока постеля. Прогнозата зависи от степента на поражение на копитната кост. / степен на ротация/. При благоприятен изход се изисква ортопедично подковаване.
ЕЗИКОВИ ЖЕСТОВЕ:
Когато човек се эанимава и общува с конете най-важното е да може да раэбира техния еэик.Ето някои общи еэикови сигнали при конете и значението им:
СИГНАЛИ С УШИТЕ:
Щръкнали уши-показва безпокойство
Едното или двете уши са леко назад-това означава,че конят слуша еэдача си по време на езда
Помръдване и свиване – знак за стресиран кон,също е знак за объркване и смущение
Свити назад уши почти сплеснати-знак за агресия
СИГНАЛИ С ОЧИ
Затворени са при болка и умора
Отворени са при страх
Конят показва бялото на очите си когато е изплашен ядосан,а може да се наблюдава и при много енергични коне
Очите са полуэатворени при спокойна почивка
СИГНАЛИ С НОЗДРИ
При вълнение или страх ноздрите се разширяват,а при погнуса се набръчкват
СИГНАЛИ С УСТНИ
Свити устни- показват напрежение
Отпуснати устни-показват спокойствие
СИГНАЛИ С ВРАТА
Тръскане на главата-странично тръскане предполага стрес
Рязкото повдигане на главата показва раздразнение
Навеждане на главата нагоре и надолу показва увеличение на зрителния обхват
Зигзагообразно движение на главата –често срещано при коне отглеждани на затворено и това е знак за отегчение
Кръгово движение на главата- конят стои като прави кръгови движения и това показва че е много стресиран
-сигнали с опашката
Вдигната опашка-знак за вълнение,за намерение за игра при млади коне.Наблюдава се също когато жребец приближи кобила
Отпусната опашка-знак за подчинение,знак за изтощение или че конят е болен
Мятане на опашка-при пъдене на насекоми е еасхся случай
Когато мятането е първо настрани а после нагоре-надолу-показва че коня не е в добро разположение а е разтревожен и объркан
ЗВУКОВИ СИГНАЛИ
Пръхтене – знак за безпокойство и също знак че конят си почиства носа от прахови частици
Цвилене – сигнал за защита да не го пришпорват.Варира по интензивност,като това показва степента на тревога
Поздравително цвилене- ниско и гърлено
Цвилене при ухажване-продължително,ниско и равномерно.Издават го кобилите когато се приближи жребец
Цвилене на майката-слабо и едвам доловимо за хората.С него майката вика кончето си
Ръмжене-при страх или ядосване
Пъхтене-знак за добро състояние
Сумтене и стенание – знак за изтощение,отегчение,прекомерно напрягане
Удряне с копита по земята – наблюдава се при стресирани или отегчени коне.Някои коне ритат стените на конюшните като са отегчени
-тактилен – чрез допир- наблюдава се когато конете се срещнат- нос – нос и се използва от ездачите за да насочат коня и да го предупредят къде са
На базата на тези сигнали се правят така наречените етограми чрез които може по- лесно да се разбере състоянието на коня
